Достоевски – наш съвременник. Кристалният дворец
Автор: Мартин Петрушев за " Гласове ". Следвайте ни в
Фьодор Михайлович Достоевски е наш съвременник. Неговите визии доближават и надалеч надвишават днешния ден. Само в случай че вземем методите, по които разказва неочакваното раждане на индивидуализма и неговите последствия за обществото, рецензията му към капитализма и капиталистическия човек, враждебния му антилиберализъм през последните десетилетия от живота му или метода, по който обрисува културния разлом в руско-европейската ос, ще открием поразителни паралели с най-задълбочените анализатори на същите тематики в съвременността. А всичко това е единствено откъс от целия набор, който съставлява виталното му дело. По тази причина взех решение да стартира ежемесечната графа „ Достоевски – наш съвременник “, в която ще се опитам да проследя част от тематиките, обвързани със обществения строй, науката, религията, капитализма, ролята на индивида в обществото и усещането на културната памет. Първият текст е отдаден на тематиката за „ кристалния замък “ и неговото значение в политико-философските разбирания на писателя.
По време на първото си задгранично пътешестване през 1862-ра година Достоевски обикаля близо два месеца и половина западна Европа, от които прекарва осем дни в Лондон и няколко седмици Париж. Малко откакто се връща в Русия той разгласява размислите и наблюденията от своето пътешестване в „ Зимни бележки за летни усещания “, които стилистично се намират на границата сред есеистиката и репортажа. В тези „ бележки “ можем да проследим в развиване доста от тематиките на по-късния Достоевски в Петокнижието и „ Дневник на писателя “, като въздействието на европейската цивилизация върху съветския темперамент, въздействието на индивидуализма и празнотата на материалния напредък. При първата си среща с Лондон 40-годишният тогава Достоевски написа:
Този непрекъснато суетящ се и необхватен като море град, ревът и воят на колите, тези железници прокарани над къщите (а скоро и под къщите), тази смела деятелност, това видимо безвластие, което е в действителност капиталистически ред във висша степен, тази отровена Темза, (…) Уайтчапъл, с неговото полуголо, диво и гладно население. Сити с милионите си и международната търговия, кристалният замък, международното изложение…
Достоевски участва на въпросното международно ревю в Кристалния замък по време на единственото си посещаване в Лондон и е покъртен от тази величественост, от този опит за налагане на ред от висша степен измежду многочислените несъгласия, от това… безбожие, което съпоставя с Апокалипсиса и знамение, сбъдващо се нескрито.
Кристалният замък е издигнат през 1851 година, а годишно към него са се стичали търговци от целия свят за международното ревю, на което са представяли стоките си. При визитата на ревюто за Достоевски се изостря досегашното му усещане от Париж и Лондон, за които написа:
Всичко е по този начин грамадно и внезапно в своеобразността си. Всяка рязкост, всяко несъгласие живее дружно със своята антитеза и те настойчиво вървят ръка за ръка, като си опонират и явно по никакъв начин не се изключват едно друго. (…) А освен това и тук има същата упорита, глуха и към този момент застаряла битка на гибел сред общозападното персонално начало и нуждата въпреки и по какъв начин да е да сформират община и да се наредят в един мравуняк.
Този конфликт на антитези през днешния ден е надхвърлил своя сюблимен миг и въпросната битка за общозападното персонално начало е прераснала в битка за универсалния човек, който ежедневно подхранва заблудата за съществуването на своето разграничение. Още тогава Достоевски предвещава появяването на универсалния човек, който назовава с безупречно точното „ общочовек “ (на рус. – „ общечеловек “). Различието при актуалния общочовек към този момент е единствено външно, тъй като наблъсканата в един „ мравуняк “ привидна мултикултурност води само до вик и кич, само че не и до построяването на устойчиво личностно начало. Съвременната мултикултурна блъсканица, в градове като Берлин, изтръгва от корен духовно-културното завещание и то изсъхва измежду многотията от празно наличие. Когато съпоставя Париж и Лондон, Достоевски отбелязва по какъв начин и на двете места се вижда:
Отчаян блян да изтръгнеш с корен от себе си всички стремежи и очаквания, да прокълнеш бъдещето си, в което липсва религия може би и у самите предводители на напредъка, и да се поклониш на Ваал.
Нямат ли тези думи оракулски екот в съвременността, в която радетелите на напредъка имат вяра в концепциите си за бъдещето дотолкоз, доколкото са съумели да разпродадат ценностната си система в негово име? Дали те не се покланят на Ваал? При семитските племена в антична Сирия поклонението пред Ваал изисквало жертвоприношения и водело след себе си до несдържан разврат. В Стария завет Ваал е един от главните езически идоли, един от седемте демони на пъкъла. Още тук прозира по-късният боязън на Достоевски от култа към безчувствения капитализъм и западния напредък, който води до несдържан разврат. Този фетиш прониква в Русия през тогавашната образована съветска интелигенция, която по неговите думи се „ окултурява негативно “, късайки връзката със земята и народа си. Той се пробва да възвърне тази връзка посредством проповядваното от него „ почвеничество “, което ще бъде обект на други текстове от актуалната графа. Достоевски разпознава, че тези блестящи фасади са лъжливи декори, които са устремени към това да наложат своята „ универсалната “ справедливост.
Ако видехте (…) какъв брой гордо е уверен тоя дух, който е основал тая колосална украса, и какъв брой е уверен тоя дух в успеха си и тържеството си, щяхте да изтръпнете за неговата горделивост, твърдоглавие, слепота, щяхте да изтръпнете и за ония, над които се носи и царува (…) Пред такава колосалност, пред такава исполинска горделивост на господстващия дух, пред такава тържествена комплектност на създанията на тоя дух замира постоянно и гладната душа, смирява се, подчинява се, търси избавление в джина и в разврата и почва да има вяра, че всичко е както би трябвало.
Достоевски вижда компликацията, пред която е изправен Западът – да не се преклониш пред напредъка и да не го обоготвориш като собствен блян, тъй като това значи да коленичиш пред Ваал. Тази визия се заражда в него на ревюто в Кристалния Дворец:
Да, ревюто е поразително. Вие чувствате страшната мощ, която е съединила тук в едно стадо всички тия безбройни хора, пристигнали от цялостен свят; вие съзнавате исполинската идея; вие чувствате, че тук към този момент е реализирано нещо, че тук има победа, празненство. (…) „ Дали пък това не е в действителност постигнатият блян? – мислите си вие. – Дали това не е краят? Не е ли това в действителност „ едното стадо “? Дали няма да би трябвало в действителност да се одобри това за безспорната истина и да се онемее дефинитивно? “ (…) Гледате тия стотици хиляди, тия милиони хора, които (…) добродушно, настойчиво и безмълвно се натрупат в този грамаден замък, и чувствате, че тук нещо дефинитивно се е направило, направило се и е приключило.
Дали не може да се каже същото за актуалните човеци в кутийки, които се струпват под транспарантните куполи на цифровата либерал-бюрокрацията? Няма ли тук нещо дефинитивно и приключено? Интересно е да отбележим, че разграфеният проект на Кристалния замък доста наподобява на проектите на актуалните молове – тези нови места за поклонение пред култа към потреблението.
Две години по-късно концепцията за Кристалния замък придобива художествена форма в творбата, което може да бъде наречено увод или интродукция към Петокнижието – „ Записки от подземието “. Безименият човек от подземието се ужасява от визията си, че науката и напредъкът ще приберат всички ни под покрива на „ Кристалния замък “, където свободата на волята ни ще се ръководи от изчислени алгоритми. За него тази постройка символизира съвършено проведена, транспарантна архитектура на новия публичен ред, в която един ден даже възприятията ни ще бъдат изчислени и изложени в таблици, а нашата независимост ще бъде да избираме своята кутийка. По думите на индивида от подземието сред кристалните стени свободата на волята ще изчезне и това подклажда неговия боязън от рисковата религия в догмата на научния напредък. В това произведение също виждаме разграфяването на кутийки, само че то към този момент носи нов смисъл:
Всички човешки действия ще бъдат преценявани естествено по тези закони, математически, нещо като логаритмична таблица, до 108 000, и вписани в календара; или още по-добре, ще се появят някои благонамерени издания, като сегашните енциклопедични речници, в които всичко ще бъде по този начин тъкмо изчислено и маркирано, че на този свят няма да има към този момент нито дейности, нито завършения. (…) ще настъпят нови стопански връзки, към този момент напълно подготвени и също изчислени с математическа акуратност, така че в момент ще изчезнат всевъзможните въпроси, в действителност заради това, че за тях ще бъдат получени всевъзможни отговори. Тогава ще бъде построен кристалният замък.
Не изпитват ли през днешния ден доста хора подобен боязън пред „ утопиите “, които ни оферират цифровите платформи и по този начин интензивно обсъжданият изкуствения разсъдък? Не е ли еднакъв страхът от догматичния курс на науката, който е насочен към това да ни натика в транспарантни кафези и да съблюдава държанието ни до последния подробност? Днешният ден, в който камбаните известяват края на капиталистическата система (вж. Норберт Хергинг – Финалната игра на капитализма), в който балоните на дългогодишните финансови спекулации се пукат един след различен, ние сме все по-близо до това да се блъскаме безсилно в транспарантните стени на разграфените си цифрови кутийки, оттатък всяка опция да образуваме естествена човешка общественост под похлупака на Кристалния замък. Но докога ще устоят нежните му стени? Според индивида от подземието все ще се откри някой, който да изрита всичките тия алгоритми, да ги прати по дяволите, а доста други ще го последват. Но може ли някой или нещо да срути Кристалния замък?
Кристалният замък в Лондон, който Достоевски е посетил, през днешния ден към този момент го няма. Той изгаря през 1936-та година, а Чърчил, който е измежду хилядите стреснати, отишли да видят огнената буря, изрича съвсем оракулски: „ Това е краят на една ера. “ Три години по-късно избухва Втората Световна Война.
През 2019 година пламъци отчасти погълната един от знаците на европейската цивилизация – Нотр Дам. Ако Кристалният замък символизира материалното тяло, то Нотр Дам символизира западноевропейския дух. Когато Нотр Дам изгоря, редица политици и анализатори без да си дават сметка повториха думите на Чърчил. Три години по-късно избухна войната в Украйна и голям брой видни политически анализатори я дефинираха като въведения или начало на Третата международна война. Дали пред очите ни не се срутва вековният замък на западния либерал-капитализъм?
17 Фев 2023210316 Фев 2023177615 Фев 2023341915 Фев 2023504714 Фев 2023120513 Фев 20237059КоментариСтефан17 Фев 2023 9:58ч.
Достоевски е талант, който би трябвало да се учи и чете в оригинал на съветски. Неговата мисъл в " Братя Карамазови ",че Европа е гробище с монументи на умряли идеали още тогава е била вярна. И към това " гробище " ни причислиха. Доста от нещата, които през днешния ден ни се превъзнасят като демократични от Европа на процедура са реакционни.Що се отнася до запада то доста по-антизападни са изводите в спомените на дълго живелия в Европа Херцен " Минало и размишления ". Ако не вярвате прочетете книгата на Сергей Кара-мурза " Европеизма-детската болест на нашата интелигенция ". Тя е издадена в Русия и на опитите ми да я препоръчам на някои издателства ме гледаха като вманиачен. У нас на европеизма се гледа като на слънце, на което не може да има никакви петна, книгата е невероятна и обстойна.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Линк?17 Фев 2023 16:23ч.
Не се намира книга с такова заглавие?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Стефан17 Фев 2023 18:16ч.
Книгата " минало и размишления " е в два това и е издадена и на български. Що се отнася до другата книга съм объркал заглавието. Тя се споделя Евроцентризм - эдипов комплекс интеллигенции Подробнее на livelib.ru: https://www.livelib.ru/book/1000012513-evrotsentrizm-edipov-kompleks-intelligentsii-s-karamurza
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Викт17 Фев 2023 11:01ч.
" Русия няма да има и в никакъв случай не е имала такива ненавиждащи я, завистници, клеветници и дори очевидни врагове, като всички тези славянски нации, незабавно откакто Русия ги освободи, а Европа се съгласи да признае тяхното избавление! И дано не ми възразяват, не оспорват, не ми крещят, че пресилвам и, че мразя славяните! Аз, в противен случай, доста обичам славяните, и няма да се пазя, защото зная, че всичко, точно, тъкмо по този начин ще се сбъдне, както го споделям, и не поради ниския, неблагодарния темперамент на славяните, напълно не, – техният темперамент в този смисъл е като на всички останали, – а поради това, че такива неща в Света, не могат да се случат по друг метод. "
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Викт17 Фев 2023 11:02ч.
Няма да се популяризирам, само че зная, че ние не би трябвало да желаеме признателност от славяните, за това би трябвало авансово да се подготвим. След освобождението си, те ще стартират своя нов живот, дублирам, точно с това, което ще си изпросят от Европа, от Англия, Германия, да вземем за пример, гарантиране и отбрана на тяхната независимост и макар, че в обществото на европейските страни ще бъде и Русия, само че те точно в отбрана от Русия ще постъпят по този начин. Те непременно….., ще се разгласят и ще се убедят в това, че те не дължат на Русия ни най-малка признателност, в противен случай, че при сключването на мир, с помощта на европейската общественост, те едвам са се избавили от властолюбието на Русия, и без намесата на Европа, отнемайки ги от турците, Русия би ги погълнала незабавно, поради упоритостите си за разширение на границите и учредяване на велика Общославянска империя от поробените славяни, за жадното, хитрото и варварско великоруско племе.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Викт17 Фев 2023 11:08ч.
Целия текст от Ф.М. Достоевский ДНЕВНИК ПИСАТЕЛЯ Ежемесячное издание 1877 година тук: https://rusofili.bg/%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5-%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BB-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE/
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Много добра концепция на М. Петрушев -17 Фев 2023 11:13ч.
Достоевски е настоящ повече от всеки път.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати А КАКВО БИ НАПИСАЛ ТОЗИ НАИСТИНА ГЕНИАЛЕН ЧОВЕК АКО БЕШЕ ПОСЕТИЛ АМЕРИКА:-)17 Фев 2023 13:26ч.
" Какъв е смисълът на тази надутост? " беше първото, което си помислих аз откакто прекосих океана. Но с очите си видях метаморфозата, която се случи с мои другари.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати съвременно робовладелство17 Фев 2023 13:53ч.
Алеко Константинов има безсмъртни наблюдения по тоя въпрос в пътеписа си " До Чикаго и обратно " - вероятно по тази причина и масоните го убиха. Хубаво е да се прочетат отново по тая тематика наблюденията на френския мъдрец Алексис дьо Токвил също от 19. век и съветския стихотворец Сергей Есенин от първата четвърт на 20. век. Прозренията и усетът откъм проникновеното им око са безпогрешни - присъдата им над тази подправена цивилизация е мигновена!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати книжовен ценз17 Фев 2023 13:51ч.
Право да гласоподават на политически избори имат единствено лица, които потвърдят, че в последните 2 години са прочели най-малко 3 творби на Ф. Достоевский, в оригинал.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати болестта, наречена цивилизация17 Фев 2023 14:02ч.
В модерното западно буржоазно общество, както са забелязали Ж. Дельоз и Ф. Гатари, освен всичко е машинирано в смисъл, към този момент прекомерно далечен от античната драматургична Deus ex machina, само че и достоверно искащите машини към този момент са престанали да работят. Задвижвани са само обществените машини, чиято квазиактивност по този начин е премоделирала желанията, че в последна сметка желанието отчуждено е сведено единствено до неудържимо набиране на " артикули на потреблението ". Желание, отчуждаващо се до пожелания предмет - в това е цялата идилия на актуалния капитализъм. И самата тази идилия, както споделя Маркс, е антихуманна по самата си дълбочина. Затова и индивидът дегенеративно се изражда - той е не запомнил какво е да се върнеш уединено към себе си, а и Луцифер е кръвно безразличен от сходна извънредна неяснота на самите нас.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати 55517 Фев 2023 20:46ч.
Жалко, че индивидът от четене на Достоевски не му е останало време да гледа международното в Катар, та малко се поизложи в Стани богат, само че здраве да е.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани18 Фев 2023982507 Фев 2023131818 Фев 202322018 Фев 2023245
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Фьодор Михайлович Достоевски е наш съвременник. Неговите визии доближават и надалеч надвишават днешния ден. Само в случай че вземем методите, по които разказва неочакваното раждане на индивидуализма и неговите последствия за обществото, рецензията му към капитализма и капиталистическия човек, враждебния му антилиберализъм през последните десетилетия от живота му или метода, по който обрисува културния разлом в руско-европейската ос, ще открием поразителни паралели с най-задълбочените анализатори на същите тематики в съвременността. А всичко това е единствено откъс от целия набор, който съставлява виталното му дело. По тази причина взех решение да стартира ежемесечната графа „ Достоевски – наш съвременник “, в която ще се опитам да проследя част от тематиките, обвързани със обществения строй, науката, религията, капитализма, ролята на индивида в обществото и усещането на културната памет. Първият текст е отдаден на тематиката за „ кристалния замък “ и неговото значение в политико-философските разбирания на писателя.
По време на първото си задгранично пътешестване през 1862-ра година Достоевски обикаля близо два месеца и половина западна Европа, от които прекарва осем дни в Лондон и няколко седмици Париж. Малко откакто се връща в Русия той разгласява размислите и наблюденията от своето пътешестване в „ Зимни бележки за летни усещания “, които стилистично се намират на границата сред есеистиката и репортажа. В тези „ бележки “ можем да проследим в развиване доста от тематиките на по-късния Достоевски в Петокнижието и „ Дневник на писателя “, като въздействието на европейската цивилизация върху съветския темперамент, въздействието на индивидуализма и празнотата на материалния напредък. При първата си среща с Лондон 40-годишният тогава Достоевски написа:
Този непрекъснато суетящ се и необхватен като море град, ревът и воят на колите, тези железници прокарани над къщите (а скоро и под къщите), тази смела деятелност, това видимо безвластие, което е в действителност капиталистически ред във висша степен, тази отровена Темза, (…) Уайтчапъл, с неговото полуголо, диво и гладно население. Сити с милионите си и международната търговия, кристалният замък, международното изложение…
Достоевски участва на въпросното международно ревю в Кристалния замък по време на единственото си посещаване в Лондон и е покъртен от тази величественост, от този опит за налагане на ред от висша степен измежду многочислените несъгласия, от това… безбожие, което съпоставя с Апокалипсиса и знамение, сбъдващо се нескрито.
Кристалният замък е издигнат през 1851 година, а годишно към него са се стичали търговци от целия свят за международното ревю, на което са представяли стоките си. При визитата на ревюто за Достоевски се изостря досегашното му усещане от Париж и Лондон, за които написа:
Всичко е по този начин грамадно и внезапно в своеобразността си. Всяка рязкост, всяко несъгласие живее дружно със своята антитеза и те настойчиво вървят ръка за ръка, като си опонират и явно по никакъв начин не се изключват едно друго. (…) А освен това и тук има същата упорита, глуха и към този момент застаряла битка на гибел сред общозападното персонално начало и нуждата въпреки и по какъв начин да е да сформират община и да се наредят в един мравуняк.
Този конфликт на антитези през днешния ден е надхвърлил своя сюблимен миг и въпросната битка за общозападното персонално начало е прераснала в битка за универсалния човек, който ежедневно подхранва заблудата за съществуването на своето разграничение. Още тогава Достоевски предвещава появяването на универсалния човек, който назовава с безупречно точното „ общочовек “ (на рус. – „ общечеловек “). Различието при актуалния общочовек към този момент е единствено външно, тъй като наблъсканата в един „ мравуняк “ привидна мултикултурност води само до вик и кич, само че не и до построяването на устойчиво личностно начало. Съвременната мултикултурна блъсканица, в градове като Берлин, изтръгва от корен духовно-културното завещание и то изсъхва измежду многотията от празно наличие. Когато съпоставя Париж и Лондон, Достоевски отбелязва по какъв начин и на двете места се вижда:
Отчаян блян да изтръгнеш с корен от себе си всички стремежи и очаквания, да прокълнеш бъдещето си, в което липсва религия може би и у самите предводители на напредъка, и да се поклониш на Ваал.
Нямат ли тези думи оракулски екот в съвременността, в която радетелите на напредъка имат вяра в концепциите си за бъдещето дотолкоз, доколкото са съумели да разпродадат ценностната си система в негово име? Дали те не се покланят на Ваал? При семитските племена в антична Сирия поклонението пред Ваал изисквало жертвоприношения и водело след себе си до несдържан разврат. В Стария завет Ваал е един от главните езически идоли, един от седемте демони на пъкъла. Още тук прозира по-късният боязън на Достоевски от култа към безчувствения капитализъм и западния напредък, който води до несдържан разврат. Този фетиш прониква в Русия през тогавашната образована съветска интелигенция, която по неговите думи се „ окултурява негативно “, късайки връзката със земята и народа си. Той се пробва да възвърне тази връзка посредством проповядваното от него „ почвеничество “, което ще бъде обект на други текстове от актуалната графа. Достоевски разпознава, че тези блестящи фасади са лъжливи декори, които са устремени към това да наложат своята „ универсалната “ справедливост.
Ако видехте (…) какъв брой гордо е уверен тоя дух, който е основал тая колосална украса, и какъв брой е уверен тоя дух в успеха си и тържеството си, щяхте да изтръпнете за неговата горделивост, твърдоглавие, слепота, щяхте да изтръпнете и за ония, над които се носи и царува (…) Пред такава колосалност, пред такава исполинска горделивост на господстващия дух, пред такава тържествена комплектност на създанията на тоя дух замира постоянно и гладната душа, смирява се, подчинява се, търси избавление в джина и в разврата и почва да има вяра, че всичко е както би трябвало.
Достоевски вижда компликацията, пред която е изправен Западът – да не се преклониш пред напредъка и да не го обоготвориш като собствен блян, тъй като това значи да коленичиш пред Ваал. Тази визия се заражда в него на ревюто в Кристалния Дворец:
Да, ревюто е поразително. Вие чувствате страшната мощ, която е съединила тук в едно стадо всички тия безбройни хора, пристигнали от цялостен свят; вие съзнавате исполинската идея; вие чувствате, че тук към този момент е реализирано нещо, че тук има победа, празненство. (…) „ Дали пък това не е в действителност постигнатият блян? – мислите си вие. – Дали това не е краят? Не е ли това в действителност „ едното стадо “? Дали няма да би трябвало в действителност да се одобри това за безспорната истина и да се онемее дефинитивно? “ (…) Гледате тия стотици хиляди, тия милиони хора, които (…) добродушно, настойчиво и безмълвно се натрупат в този грамаден замък, и чувствате, че тук нещо дефинитивно се е направило, направило се и е приключило.
Дали не може да се каже същото за актуалните човеци в кутийки, които се струпват под транспарантните куполи на цифровата либерал-бюрокрацията? Няма ли тук нещо дефинитивно и приключено? Интересно е да отбележим, че разграфеният проект на Кристалния замък доста наподобява на проектите на актуалните молове – тези нови места за поклонение пред култа към потреблението.
Две години по-късно концепцията за Кристалния замък придобива художествена форма в творбата, което може да бъде наречено увод или интродукция към Петокнижието – „ Записки от подземието “. Безименият човек от подземието се ужасява от визията си, че науката и напредъкът ще приберат всички ни под покрива на „ Кристалния замък “, където свободата на волята ни ще се ръководи от изчислени алгоритми. За него тази постройка символизира съвършено проведена, транспарантна архитектура на новия публичен ред, в която един ден даже възприятията ни ще бъдат изчислени и изложени в таблици, а нашата независимост ще бъде да избираме своята кутийка. По думите на индивида от подземието сред кристалните стени свободата на волята ще изчезне и това подклажда неговия боязън от рисковата религия в догмата на научния напредък. В това произведение също виждаме разграфяването на кутийки, само че то към този момент носи нов смисъл:
Всички човешки действия ще бъдат преценявани естествено по тези закони, математически, нещо като логаритмична таблица, до 108 000, и вписани в календара; или още по-добре, ще се появят някои благонамерени издания, като сегашните енциклопедични речници, в които всичко ще бъде по този начин тъкмо изчислено и маркирано, че на този свят няма да има към този момент нито дейности, нито завършения. (…) ще настъпят нови стопански връзки, към този момент напълно подготвени и също изчислени с математическа акуратност, така че в момент ще изчезнат всевъзможните въпроси, в действителност заради това, че за тях ще бъдат получени всевъзможни отговори. Тогава ще бъде построен кристалният замък.
Не изпитват ли през днешния ден доста хора подобен боязън пред „ утопиите “, които ни оферират цифровите платформи и по този начин интензивно обсъжданият изкуствения разсъдък? Не е ли еднакъв страхът от догматичния курс на науката, който е насочен към това да ни натика в транспарантни кафези и да съблюдава държанието ни до последния подробност? Днешният ден, в който камбаните известяват края на капиталистическата система (вж. Норберт Хергинг – Финалната игра на капитализма), в който балоните на дългогодишните финансови спекулации се пукат един след различен, ние сме все по-близо до това да се блъскаме безсилно в транспарантните стени на разграфените си цифрови кутийки, оттатък всяка опция да образуваме естествена човешка общественост под похлупака на Кристалния замък. Но докога ще устоят нежните му стени? Според индивида от подземието все ще се откри някой, който да изрита всичките тия алгоритми, да ги прати по дяволите, а доста други ще го последват. Но може ли някой или нещо да срути Кристалния замък?
Кристалният замък в Лондон, който Достоевски е посетил, през днешния ден към този момент го няма. Той изгаря през 1936-та година, а Чърчил, който е измежду хилядите стреснати, отишли да видят огнената буря, изрича съвсем оракулски: „ Това е краят на една ера. “ Три години по-късно избухва Втората Световна Война.
През 2019 година пламъци отчасти погълната един от знаците на европейската цивилизация – Нотр Дам. Ако Кристалният замък символизира материалното тяло, то Нотр Дам символизира западноевропейския дух. Когато Нотр Дам изгоря, редица политици и анализатори без да си дават сметка повториха думите на Чърчил. Три години по-късно избухна войната в Украйна и голям брой видни политически анализатори я дефинираха като въведения или начало на Третата международна война. Дали пред очите ни не се срутва вековният замък на западния либерал-капитализъм?
17 Фев 2023210316 Фев 2023177615 Фев 2023341915 Фев 2023504714 Фев 2023120513 Фев 20237059КоментариСтефан17 Фев 2023 9:58ч.
Достоевски е талант, който би трябвало да се учи и чете в оригинал на съветски. Неговата мисъл в " Братя Карамазови ",че Европа е гробище с монументи на умряли идеали още тогава е била вярна. И към това " гробище " ни причислиха. Доста от нещата, които през днешния ден ни се превъзнасят като демократични от Европа на процедура са реакционни.Що се отнася до запада то доста по-антизападни са изводите в спомените на дълго живелия в Европа Херцен " Минало и размишления ". Ако не вярвате прочетете книгата на Сергей Кара-мурза " Европеизма-детската болест на нашата интелигенция ". Тя е издадена в Русия и на опитите ми да я препоръчам на някои издателства ме гледаха като вманиачен. У нас на европеизма се гледа като на слънце, на което не може да има никакви петна, книгата е невероятна и обстойна.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Линк?17 Фев 2023 16:23ч.
Не се намира книга с такова заглавие?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Стефан17 Фев 2023 18:16ч.
Книгата " минало и размишления " е в два това и е издадена и на български. Що се отнася до другата книга съм объркал заглавието. Тя се споделя Евроцентризм - эдипов комплекс интеллигенции Подробнее на livelib.ru: https://www.livelib.ru/book/1000012513-evrotsentrizm-edipov-kompleks-intelligentsii-s-karamurza
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Викт17 Фев 2023 11:01ч.
" Русия няма да има и в никакъв случай не е имала такива ненавиждащи я, завистници, клеветници и дори очевидни врагове, като всички тези славянски нации, незабавно откакто Русия ги освободи, а Европа се съгласи да признае тяхното избавление! И дано не ми възразяват, не оспорват, не ми крещят, че пресилвам и, че мразя славяните! Аз, в противен случай, доста обичам славяните, и няма да се пазя, защото зная, че всичко, точно, тъкмо по този начин ще се сбъдне, както го споделям, и не поради ниския, неблагодарния темперамент на славяните, напълно не, – техният темперамент в този смисъл е като на всички останали, – а поради това, че такива неща в Света, не могат да се случат по друг метод. "
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Викт17 Фев 2023 11:02ч.
Няма да се популяризирам, само че зная, че ние не би трябвало да желаеме признателност от славяните, за това би трябвало авансово да се подготвим. След освобождението си, те ще стартират своя нов живот, дублирам, точно с това, което ще си изпросят от Европа, от Англия, Германия, да вземем за пример, гарантиране и отбрана на тяхната независимост и макар, че в обществото на европейските страни ще бъде и Русия, само че те точно в отбрана от Русия ще постъпят по този начин. Те непременно….., ще се разгласят и ще се убедят в това, че те не дължат на Русия ни най-малка признателност, в противен случай, че при сключването на мир, с помощта на европейската общественост, те едвам са се избавили от властолюбието на Русия, и без намесата на Европа, отнемайки ги от турците, Русия би ги погълнала незабавно, поради упоритостите си за разширение на границите и учредяване на велика Общославянска империя от поробените славяни, за жадното, хитрото и варварско великоруско племе.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Викт17 Фев 2023 11:08ч.
Целия текст от Ф.М. Достоевский ДНЕВНИК ПИСАТЕЛЯ Ежемесячное издание 1877 година тук: https://rusofili.bg/%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5-%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BB-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE/
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Много добра концепция на М. Петрушев -17 Фев 2023 11:13ч.
Достоевски е настоящ повече от всеки път.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати А КАКВО БИ НАПИСАЛ ТОЗИ НАИСТИНА ГЕНИАЛЕН ЧОВЕК АКО БЕШЕ ПОСЕТИЛ АМЕРИКА:-)17 Фев 2023 13:26ч.
" Какъв е смисълът на тази надутост? " беше първото, което си помислих аз откакто прекосих океана. Но с очите си видях метаморфозата, която се случи с мои другари.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати съвременно робовладелство17 Фев 2023 13:53ч.
Алеко Константинов има безсмъртни наблюдения по тоя въпрос в пътеписа си " До Чикаго и обратно " - вероятно по тази причина и масоните го убиха. Хубаво е да се прочетат отново по тая тематика наблюденията на френския мъдрец Алексис дьо Токвил също от 19. век и съветския стихотворец Сергей Есенин от първата четвърт на 20. век. Прозренията и усетът откъм проникновеното им око са безпогрешни - присъдата им над тази подправена цивилизация е мигновена!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати книжовен ценз17 Фев 2023 13:51ч.
Право да гласоподават на политически избори имат единствено лица, които потвърдят, че в последните 2 години са прочели най-малко 3 творби на Ф. Достоевский, в оригинал.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати болестта, наречена цивилизация17 Фев 2023 14:02ч.
В модерното западно буржоазно общество, както са забелязали Ж. Дельоз и Ф. Гатари, освен всичко е машинирано в смисъл, към този момент прекомерно далечен от античната драматургична Deus ex machina, само че и достоверно искащите машини към този момент са престанали да работят. Задвижвани са само обществените машини, чиято квазиактивност по този начин е премоделирала желанията, че в последна сметка желанието отчуждено е сведено единствено до неудържимо набиране на " артикули на потреблението ". Желание, отчуждаващо се до пожелания предмет - в това е цялата идилия на актуалния капитализъм. И самата тази идилия, както споделя Маркс, е антихуманна по самата си дълбочина. Затова и индивидът дегенеративно се изражда - той е не запомнил какво е да се върнеш уединено към себе си, а и Луцифер е кръвно безразличен от сходна извънредна неяснота на самите нас.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати 55517 Фев 2023 20:46ч.
Жалко, че индивидът от четене на Достоевски не му е останало време да гледа международното в Катар, та малко се поизложи в Стани богат, само че здраве да е.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани18 Фев 2023982507 Фев 2023131818 Фев 202322018 Фев 2023245
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ